Безсмислие

Poesía » Filosófica

835 0 2

Пътувам, страдам и милея,

изгубен вдън земя вървя,

забравил вече как се смее

за светлина и обич аз снова.

Без посока, цел и обич,

без изкрица топлина,

на път самотен роб съм,

път на вечната тъга.

И без да зная, без да мога,

без да виждам лъч надежда,

продължавам аз напред да ходя,

макар без смисъл да изглежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

Днес сякаш всички са тъжни...

2014-09-10T21:45:19+03:00
stoyna (Стойна Димова)

От теб зависи дали ще бъдеш щастлив или нещастен. Тъгата и отчаянието отиват там, където ги поканят.Имаш дарба -отдай се на нея. Посвети живота си на нещо възвишено и ще се преобразиш!
Сам ще се изненадаш от себе си.Желая ти бодро настроение и успех!
Сърдечен поздрав!

2014-09-10T20:41:18+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0