10 sept 2014, 15:19

Безсмислие 

  Poesía » Filosófica
586 0 2

Пътувам, страдам и милея,

изгубен вдън земя вървя,

забравил вече как се смее

за светлина и обич аз снова.

 

Без посока, цел и обич,

без изкрица топлина,

на път самотен роб съм,

път на вечната тъга.

 

И без да зная, без да мога,

без да виждам лъч надежда,

продължавам аз напред да ходя,

макар без смисъл да изглежда.

© Димитър Кожухаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Днес сякаш всички са тъжни...
  • От теб зависи дали ще бъдеш щастлив или нещастен. Тъгата и отчаянието отиват там, където ги поканят.Имаш дарба -отдай се на нея. Посвети живота си на нещо възвишено и ще се преобразиш!
    Сам ще се изненадаш от себе си.Желая ти бодро настроение и успех!
    Сърдечен поздрав!
Propuestas
: ??:??