Апатично пак минава моят ден,
не виждам радост, нито светлина,
от сиви облаци съм обграден,
в мрака бавно гине моята душа.
Звуците са някак глухи,
цветовете давят се в мъгла,
сивота, апатия - грозносухи
покриват цялата земя.
Всичко е еднакво бледо,
хората са просто тъмен мрак,
те са грозно сиво стадо,
апатично бял, червив рояк. ...