Маада
7 el resultado
От младостта случаен ден,
към своя край неясен, замъглен,
със сигурност е устремен.
Слънцето го няма вече там, над нас,
ала светлината му е жива още, и в захлас, ...
  875 
В своето безумно приключение,
по релсите летя във първо лято,
О, наследник на желязно поколение
разбираш ли и малко ти от вятър?
Разбираш ли как хората, казват, ...
  906 
Тихо тегли лък над морска празнина,
щурец с звезди по щура си коса.
Спокойно смеят се, звънтят,
думи уморени,
под електронни лампи, ...
  1476 
  1469 
  2193 
Потеглям, полетът е дълъг и с крилата ми измършавели
Той шега не прави,
Протегвам, поглед устремен надолу към целта, целта,
В която той отново ме застави
Да кълва земята със провлачен ум, ...
  439 
Бях разкъсан на малки кървави листа,
там някъде в хладната литературна топлина.
Чувството, познато, болезнено и пламтящо,
обхвана ме в ръцете си костеливи на сив палач,
вдъхна ми болка и златни, разбираеми ридания. ...
  383 
Propuestas
: ??:??