Щурец

Маада
7 6

30 abr 2016, 9:11

Poesía » Del paisaje, Otra

1476 0 1

Тихо тегли лък над морска празнина,

щурец с звезди по щура си коса.

Спокойно смеят се, звънтят,

думи уморени,

под електронни лампи,

под стъкла от слънце изсушени.

В лятото, картоиграчи,

хора звънки,

из живот без ясен смисъл катерачи,

моите приятели, плетящи нощни бръмки.

Драскам скърцащо, в съзвучие с щурец листа,

а отговор изглежда пърха под носа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.