1 may 2016, 15:50

Посока?

  Poesía » Otra
1.3K 0 1

В своето безумно приключение,

по релсите летя във първо лято,

О, наследник на желязно поколение

разбираш ли и малко ти от вятър?

 

Разбираш ли как хората, казват,

носел на бели коне,

а на мечтите им тласък дарявал,

и блясък поне?

 

О, свидетелство за див 

и индустриален ураган,

свидетелство за свят,

дълбоко във души желан,

 

Защо си само пепел на велико дело в тая суматоха,

де децата на творците търсим плахо ний посока?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...