Мильо (Мильо Велчев) - Obras

Росенова поляна 🇧🇬

РОСЕНОВА ПОЛЯНА
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-09-15T18:07:28+03:00 964 2

Любовна магия 🇧🇬

ЛЮБОВНА МАГИЯ
В малко градче, циганка да отвори закусвалня си е голямо събитие. От два месеца горските търчаха всяка сутрин да ядат шкембе чорба и разни супи.
— Страшна циганка, началник! — обясняваха му после. — Страшно готви, а и хубавица!
Знаеше си началникът, че не е само заради чорбата. Пусто о ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-09-13T20:53:06+03:00 1.8K 3 4

Дядо Мильо 🇧🇬

ДЯДО МИЛЬО
Дядо Мильо беше голям, як, мустакат, добродушен, мълчалив старец. Зимно време ходеше с кафяви шаячени потури, стегнати с червен вълнен пояс, кожух от агнешки кожи, на главата — черен астраганен калпак. Напролет обуваше зелените брезентови потури, запасани с бял памучен пояс, на раменете — ...

Мильо

Prosa » De humor

2016-09-10T13:47:16+03:00 1.1K 3

Таксидиот 🇧🇬

ТАКСИДИОТ
Не можех да не спра на стопаджия в черно расо. Божи човек! Уж имаше само една малка чанта в краката, а домъкна още два големи сака от канавката! Метна и едно расо на задната седалка:
— Да съхне, че е още влажно. Прах се в реката.
— Аз съм за Априлци.
— За Горна Оряховица — сподели отецът. ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-09-09T20:09:45+03:00 1.7K 1 8

Калните обувки 🇧🇬

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-09-08T18:03:55+03:00 865 3

Това и жабите в блатото го знаят (13–14/19) 🇧🇬

Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...

Мильо

Prosa » Novelas y novelas cortas, Cuentos y obras para niños, Otros

2016-08-31T19:50:40+03:00 2.7K 2

Кольо Ковача 🇧🇬

КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-30T21:57:32+03:00 956 1

Не пей ми, славею 🇧🇬

НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-27T19:25:43+03:00 3.2K 5 6

Стената 🇧🇬

СТЕНАТА
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък! ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-26T16:25:14+03:00 1.1K 2

Пушка берданка 🇧🇬

ПУШКА БЕРДАНКА
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-24T21:29:02+03:00 1K 1

Полетът на орела (или За седемте смъртни гряха) 🇧🇬

ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-23T16:42:32+03:00 1.9K 2 3

Девет свещи за живите 🇧🇬

Мильо Велчев
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-22T18:20:46+03:00 1K 2 3

Две филийки 🇧🇬

Мильо Велчев
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...

Мильо

Prosa » Relatos

2016-08-20T19:24:52+03:00 1.2K 4 7