СТЕНАТА
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък!
Погледна назад, сякаш се уплаши да не го чуе някой, и продължи.
Пред тях вървеше голяма група остречани, а зад тях — другият му син Рафаил, двамата зетьове, жените и децата. Снегът по билото още не беше се стопил, но долу, на юг, Пожар дере се зеленееше и водите на Тъжа отразяваха лъчите на залязващото слънце. На север се виждаха пушеците от догарящите села и махали. Ужасът от преживяното още лепнеше като сажди в гърлата и тегнеше в душите им. Надяваха се, че страшното вече е свършило, останало е оттатък Балкана и там ще си остане. Ще го забравят! Всичко ще забравят! Времето лекува! Нали оцеляха! Бързаха по Русалийската пътека. Тя ще ги отведе... Все едно дали в Голямото село, или Калофер! Бог е милостив!
* * *
33 г. сл. Хр.
Симон Киринееца се връщаше от нивата, когато срещна римляните и осъдените. Докато с ...