Мильо
111 результатов
  68 
ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е: „КАКВО СЕ ПОСТИГА С ОГРАМОТЯВАНЕТО?“
ПРАВИ ЛИ НИ ПО-СВОБОДНИ, ИЛИ – НЕ
(есе, по идея на М.Б.)
В късния следобед седя на една пейка в парка. Реших, че тук ще ми дойде вдъхновение, да напиша есе на тема „Важният въпрос е какво се постига с ограмотяването“. Слънцето приятно прежуря. З ...
  142 
Поканих Го:
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ...
  135 
Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев
Аранжимент: Стефан Маринов
  225 
  263 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  312 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  312 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  646 
На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...
  210 
***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
  142 
(пиеса)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МАРКО
НЕДА
РУЖА ...
  152 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  666 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  579 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  851 
Аз съм си виновен. Трябваше да му обясня на директора, че не е това, което си мисли. Но нали съм смотляк, затраях си. И той ме уволни. Намери ми цаката. Това, че съм подронвал авторитета на горското и т.н. е ала – бала. И той пие и кара. И други колеги са ги хващали с алкохол. За мен това е повод, а ...
  178 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  581 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  565 
Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно м ...
  163 
  950 
от сборника с разкази "Аз виждам"
  723 
Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
  371 
(Есе – размисли на една бъдеща учителка)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Трудностите се появиха още при заглавието. Не знаех как да напиша „пътя“. С главна буква или малка? (Учителю – казва Тома, – не знаем къде отиваш. Как ще узн ...
  635 
Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“ ...
  336 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев. Аранжимент – Стефан Маринов.
  566 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  721 
Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н. ...
  211 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  704 
Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...
  220 
Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
  167 
Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
  193 
– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...
  473  17 
Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...
  318 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов.
  615 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  574 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  659 
Изгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери с ...
  251 
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
  520  13  10 
– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...
  672  10  20 
Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...
  286 
19.
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
  267 
Предложения