nemeida (Моника Иванова)

Началото 🇧🇬

Всички в град София бяха в добро настроение. Коледа наближаваше все повече, а с нея и много почивни дни. Навсякъде блещукаха светлини, по витрините на магазините стояха само цифри с най-различни намаления - в проценти, всички се разхождаха натоварени с безброй покупки. Нещо не беше в ред... беше адс ...

nemeida

Prosa

2011-02-01T12:45:11+02:00 697

Повече от 130 години България не може да намери своя път - защо ли е така 🇧🇬

По времето на робството българите са били много травмирани и то най-вече психически. Трудно е било да устоят на мизерията и мъките, на които са били подложени. Били сме дълго време под робство и това ни е повлияло във всяко едно отношение. Не знаем на кого да вярваме, а в същото време сме станали ад ...

nemeida

Ensayos

2010-12-17T11:54:07+02:00 1.1K

Песен за Смъртта 🇧🇬

Труп, студен и бял,
кръвта, която е излял.
От таз картина плаши се народа...
и мойта песен за Смъртта е като ода.
Пет молитви вече са изпети! ...

nemeida

Poesía

2010-12-13T18:10:57+02:00 1.6K

Чакам 🇧🇬

Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла. ...

nemeida

Poesía

2010-11-27T15:53:57+02:00 648

Стоя, мълча... 🇧🇬

Като поет, забравил своята рима,
като в самоубиец - мъка неизразима.
Стоя, мълча, гърча се в тази клада,
като братоубиец в Древна Елада.
Като Данте в Ада, ужасена съм от тази клада. ...

nemeida

Poesía

2010-11-24T17:30:34+02:00 673

Камбанен звън 🇧🇬

Това е моят ден,
светло утро, мрачна нощ;
а ти, обиден пак от мен,
криеш свойта мощ.
Виж, топло е навън ...

nemeida

Poesía » De amor

2010-11-24T13:25:19+02:00 870