Труп, студен и бял,
кръвта, която е излял.
От таз картина плаши се народа...
и мойта песен за Смъртта е като ода.
Пет молитви вече са изпети!
Няма вече избор сиромахът клети.
Гробари, целите в кал, вода,
го полагат в земните недра.
Всички мълчат, плачат дори.
"Тоз грешник нека в Ада гори!" -
казва черна дама в захлас -
от тук насетне - ни дъх, нито глас.
"Той сам живота си отне, уби се.
За една любов унищожи се."
Ето, вече го полагат там,
от тук насетне няма да е сам,
ще отиде може би в Рая или
ще се пържи в адските могили.
Все едно, душата му я няма,
вече всичко е една измама.
Искаше любов да има,
но застигна го и него вечна зима.
Едни се карат, други се обичат,
всички към гробовете си тичат.
Не ни убиват ножове, пистолети,
убиват ни мечти отнети.
Труп, студен и бял...
кръвта, която е излял...
© Моника Иванова Todos los derechos reservados