Ondra
18 el resultado
Мъжът се събуди призори и застана до тясното прозорче на стаята си в бащината къща. Погледна нагоре, където чукарите се губеха в сутрешната мъгла и зачака изгрева. По острите зъбери пробяга сребърно-розова ивица, върховете лумнаха в пурпурни пламъци, после всичко потъна в злато и слънцето бавно и ве ...
806
3
Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...
1028
1
Една малко дълга част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и ...
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и ...
1010
2
Една част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко ...
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко ...
1009
2
Кадифе
Светлината се процеждаше мъчително, на вълни и болезнено ярка през стиснатите ù клепки... Усети, че се пробужда и я връхлетя ужасът, че болката отново ще се върне – изгаряща отвътре, неконтролируема и безмилостна. Вслуша се в себе си, леко се размърда и опита да премине през всяка частица от ...
Светлината се процеждаше мъчително, на вълни и болезнено ярка през стиснатите ù клепки... Усети, че се пробужда и я връхлетя ужасът, че болката отново ще се върне – изгаряща отвътре, неконтролируема и безмилостна. Вслуша се в себе си, леко се размърда и опита да премине през всяка частица от ...
2626
7
През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше при ...
948
2
Нана познаваше терена като лицето си. Железопътната линия София – Варна преминаваше двойна през Пролома. В тунелите влизаше единична. В едната посока влакът влизаше в единия тунел. В обратната преминаваше през другия. Момичето знаеше разписанието до минутка. Можеше наизуст да отчете закъсненията и п ...
954
1
Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...
1107
2
Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те ...
1323
7
Баба Велика си седеше кротко под старата ябълка до оградата. Имаше видимост към улицата и не пропускаше кой от къде идва и къде отива. От време на време – когато не беше на ясно, високо и откровено питаше. Получаваше отговор, който я успокояваше. Или не получаваше. Това вече не я тревожеше. Майското ...
1204
8
Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...
923
6
Ти си огънят – аз съм водата.
Ти си вятърът – аз съм земята.
Ти си мъжът, а аз съм жената.
Аз съм жената, която ражда стихиите...
Ти си небето ми. ...
Ти си вятърът – аз съм земята.
Ти си мъжът, а аз съм жената.
Аз съм жената, която ражда стихиите...
Ти си небето ми. ...
1031
2
Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал кр ...
1917
5
Тази странна жена беше загадка за жителите на селцето в Пролома. Остана си неразгадана от деня, в който пристигна, до деня, в който кротко я положиха в селското гробище.
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска ...
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска ...
1480
8
Родната ми къща е почти на брега на Искъра. Между нея и водата може да има 100 метра. Може и да няма. Реката е различна през сезоните, различна е през деня и нощта, различна е сутрин и вечер. През лятото е спокойна и се влачи бавно. През горещите месеци се отдръпва от бреговете, обрасли с върби и ед ...
3216
11
Малчуганите бяха утъпкали тесни пътечки, които хаотично препускаха наляво и дясно, скриваха се зад побелелите ели, после ненадейно изскачаха и се втурваха към замръзналото езеро, в което самотно стърчеше обледена в синкаво върба. Слънцето заливаше с огън далечните върхове на запад, но този огън не т ...
901
3
“Той беше роб” - това изречение я промуши в сърцето. Такива неща винаги ù правеха впечатление. Намести се удобно на седалката, сгъна вестника и се зачете. На дълъг път четеше книги и вестници по 7-8 часа и после се чувстваше адски доволна, че си е дала това време.
В статията ставаше дума за известен ...
В статията ставаше дума за известен ...
1347
8
Още вечерта в селото се разнесе слух, че някакъв американец е купил имота на Дона Трибалката – къща на повече от сто и петдесет години с изоставен двор, потънал в диви лози и буренаци. Това, че англичаните нямат акъл за пет пари, местните вече го знаеха. Те по никакъв начин не можеха да си обяснят щ ...
1974
1
11
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
