Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал красив принц. Той яхвал коня си и бавно се отправял към тъмната гора, която ограждала замъка. Там растяло странно дърво. В него всичко било наполовина: стройното високо стебло, кичестата корона, цветовете напролет и плодовете през есента. Това дърво било разделено на две половини, но едната от тях я нямало. Старата бавачка разказвала легенда за него и всички в царството го наричали “Та”. Възрастната жена не била чувала как се казва другата половина и принцът не вярвал някога да я намери. А много му се искало да го направи, защото в легендата се говорело, че когато двете половини на дървото се съберат отново, в царството ще се върнат радостта, любовта и благополучието. Да, принцът бил самотен и ...