pldilov
8 el resultado
1.
Човешкият разум е като необятния величествен космос...
2.
Рядко може да се възприеме какъв е човекът в действителност, по-скоро е относително, поради ред субективни причини.
3. ...
  1427 
- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...
  751 
Ами... Защо обичам?
Защо обич?
Защо съдбата?
Защо любовта?
Ами... Защо обичам? ...
  725 
Мигове от детски истории...
Мечти от детски съдби...
Лица на множество души...
***
Приказки написваме за нас и за детски слънца... ...
  732 
Кратки думи...
За историята на два силуета...
За една думичка...
"Любов"...
Тя в съдба... ...
  848 
1.
Дори е изкуство понякога човек да бъде сам... И за частица от минутка от неговия живот...
2.
Едно от изкуствата на еволюцията... родила човек... А човекът... Кой е той? Изкуство ли е човешки тела и разум да общуват...!? Изгубена екзистенция на човешката философия, търсеща частиците, изгубени от ч ...
  1206 
За съдбата – животът е малка частица от човешкия живот... Животът, от който се раждаме и живеем в него, като “постоянен” ембрион в корема на майката природа... Този ембрион с времето се развива, като достига лимит, при който разума и интелекта достигнат определено развитие, докато това развитие вари ...
  1404 
6.1.
ЧОВЕК ПОСТОЯННО СИ БЛЪСКА ИНТЕЛЕКТА В НЯКОЯ СТЕНА, ПОСТРОЕНА ОТ ЧУЖДИ НЕЩАСТНИ ДУШИ...!?
6.2.
ТУХЛЕНИ СТЕНИ – КАТО РАМКИ, ЗАДУШАВАЩИ ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ... ЗАЩОТО ТОВА Е ИЗБОР И РЕШЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО...!
6.3. ...
  1489 
Propuestas
: ??:??