Бележки... (1-ва част)

1.
Дори е изкуство понякога човек да бъде сам... И за частица от минутка от неговия живот... 

2.
Едно от изкуствата на еволюцията... родила човек... А човекът... Кой е той? Изкуство ли е човешки тела и разум да общуват...!? Изгубена екзистенция на човешката философия, търсеща частиците, изгубени от човешката психология на разума...!

3.
Една част от нас е изгубена... разума... единствено, което виждам аз са човешки фигури... заприличали на декори и в комедия със смях... а смеха не го чуват човеците, единствено хорските тълпи... 

4.
Комедия като метафора, а истината е, че комедията е ирония, очертала мирогледа на разума... и съществуването на хаоса е моментна постановка на комедийни постановки... а ние бягаме...

5.
С бягство - човек единствен, може би пак самотен, но не е грешка, че избрал да бяга и да бъде сам... единствен сред хорските силуети, с една цел да бъде човек...!