Raindrops_on_my_skin
511 el resultado
Искам да напиша нещо яко,
но най-яките неща отдавна са написани,
най-често от самоубийци.
  230 
В три сутринта,
отиваш да пиеш вода,
чувам как се отваря хладилника,
чувам стъпките, влачещи се по пода,
и до мен ляга друг човек, ...
  298 
Под стъкления похлупак -
слънце, плочки, кучета,
усещам, че ще свърша
с глава, пъхната във фурната,
или ще скоча във водата, ...
  257 
Поетите са
диви зайци
с клепнали уши,
иска ти се да ги погалиш,
но знаеш, че няма какво да вечеряш.
  1108 
Ела и не се появявай,
лош пример за обичане съм,
скрий си чувствата, кажи ми ги,
настоявам да си тръгнеш,
хвани ме за ръката, заведи ме ...
  254 
Дом е мястото, в което може да си сам,
но да не се чувстваш абсолютно самотен.
Ти си къща без прозорци,
нямаш минало и бъдеще.
Мебели и патос липсват. ...
  232 
В парка се виждат
всички фази на живота –
баби, гълъби, внучета,
прегърнати в студа влюбени,
а аз се чувствам като елха ...
  261 
Висят бедрата ми от масата,
проклятия са всичките съзвездия
и вдишвам смърт от твоята усмивка.
  261 
Зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш.
  242 
Разпадането на връзките
е като
разпадането на тъканите -
неизбежно,
неосезаемо.
  237 
Зачената през летните ваканции,
науката излиза от оковите,
но никой не успява да измери
колко тежи
тази огромна тъга ...
  322 
Не ме интересуват
безмълвните ти сблъсъци
със себе си,
емоционалните недъзи,
и че няма смисъл съществуването, ...
  229 
Начертани диези
по небето
и хора с деца в колички,
вместо кучета-
панаир на суетата. ...
  231 
Аз съм равна на празен хладилник,
тъмно начало,
обострен гастрит,
липсващи чувства,
празнични лампички, ...
  370 
Аз съм сомнамбулка
с апатико-абуличен синдром,
не изпитвам удоволствие от нищо,
гледай през мен и мълчи,
игнорирай ме като огнище, ...
  322 
Хората пишат книги,
аз пиша смъртта си.
  206 
Великото изпразване,
което е поезията -
дава ти всичко
и нищо
едновременно.
  284 
Не можеш да ме уплашиш
с любовта си
или със смъртта,
най-лошото ми се е случило,
чакам края.
  211 
Марширувай по клепачите ми,
спаси ме от себе си,
убий минотаврите,
и после да те няма.
Искам чудовището ...
  228 
Дишам през три вида депресия,
никога няма да разбера коя съм,
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти,
задухът който получавам, ...
  279 
Все нещо в мен започва да мисли,
като мляко кипи върху котлоните
на затворените ти очи,
отваряш ги само за смърт.
Все нещо в мен започва да липсва, ...
  324 
Две неща знам със сигурност:
всички ще са по-щастливи без мен,
има живот след смъртта.
Не знам кое е по-страшно.
  274 
Опитомена и безчувствена,
угасвам до теб на дивана,
плача само когато режа лук.
  267 
И ти си роб на любовта,
питай Алис,
сложи си шапката,
кажи "да" на наркотиците
и скачай в дупката, ...
  228 
Любовта ми е с
дивергиращ страбизъм –
гледа навсякъде.
  278 
Има една огромна дупка,
която никога не се запълва,
всички сме параноици,
гонени от шизоидната идея,
че има някой, който ...
  352 
Направих опит за летене.
Те го изтълкуваха като самоубийство.
  238 
Ти си дебрисът
на моето разбито тяло,
плуващо в кръвта
на слепоочието ти.
Посичам те ...
  262 
Булчинска рокля,
изхвърлена в контейнера.
  229 
"Аз много добре влизам в роли"-
казваш,
късаш с него
и се преместваш
в следващия театър.
  210 
Най-големият ми кошмар -
стая пълна с познати.
  209 
Всички блокове
са скапани,
изглеждат ужасно
в дъжда,
обичам теб, ...
  273 
Това е животът-
никога не си
достатъчно адекватен
за него,
и той пак ти се случва.
  334 
Екранът на телефона ти
не свети -
най-освобождаващото нещо на света.
  249 
Размазвам си грима,
увивам трупове в салфетки,
мразя светофари,
чукам по врати без отговор,
под езика ми твоето щастие ...
  374 
Нямаш право на мнение,
особено когато съм пила,
снимай си лошото настроение,
качи го във фейсбук,
и се гръмни.
  313 
Устните ме болят
от студеното слънце в очите ти,
още малко назад
и ще започна да ти говоря на Вие.
  1222 
Животът е низ от спомени,
които не помниш,
всички сме пациенти
с ретроградна амнезия,
а няма болници.
  226 
За какво да се преструвам,
че ви харесвам,
повече се разбирам
с непознатите,
аз дори не съм себе си ...
  662 
"Това, от което се нуждая,
не съществува."
каза някой някъде
и ми запуши гърлото.
  305 
Propuestas
: ??:??