Липси

Poesía » Verso libre

572 3 4

Все нещо в мен започва да мисли,
като мляко кипи върху котлоните
на затворените ти очи,
отваряш ги само за смърт.
Все нещо в мен започва да липсва,
като паметник на любовта ни,
като олтар на вечния страх
от изоставяне.
Отчаянието е прескочена ограда,
твърде висока за мен,
твърда като скала,
възможно е да сме единствени,

копая ти гроб –

правоъгълник до моето място,
където ще спя без да липсвам на никого.
Вечността няма как да я загубим.
В ада ще ни чакат с отворени обятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Plevel (Силвия Илиева)

Много добро!

2018-01-04T23:40:58+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Ивона е Ивона...
Харесвам как пишеш.

2018-01-04T11:50:44+02:00
rainbow- (Многоцветна)

Многопластов стих. Поздрав!

2018-01-04T08:27:45+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не знам как да коментирам. Самият стих ми хареса. Повдига толкова важни теми... Появи ли се мисъл за липса в любовта, за обреченост, за раздяла в единия, има проблем. Пропукало се е тялото на любовта и ако не се вземат мерки, тя наистина ще се разпадне. Оградата. Имам стих за този проблем. Стар е, но ще го потърся да го вдигна. Всеки си има огради. Някои ги прескача, под други минава, трети разбива, или поне се опитва... Важното е да не спира. Защото те не са от Бога. Човешко дело са. Значи са преодолими. Поздрав! Хубав ден ти желая.

2018-01-04T08:05:18+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0