Нека

Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади!
Да видя как мъртвите стават от гроба…
И как се разкъсва – Небето от злоба…
Преди да се гмурне самичко в реката
направо от хълма… И синевата…
Слънцето искам – да преобърна!
И пак от Балкана – да се завърна!
Додето Зората, прекрачи баира…
И Вятъра шепа шишарки сервира!
Оркестърът може – да си почива,
или направо – да си отива…
Когато Балканът започне да свири!
И стават – големите панаири!...
Нека тогава – да гърмят Водопади!
И Облакът нека, да прави каскади!
Додето Небето се пръска от злоба…
И мъртвите стават самички от гроба…

2025 г.