Далече от градчето

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето –
далече от градчето
те бяха мушитрънки,
родени между трънки.
Но бяха тъй щастливи,
макар и сред коприви,
за тоя – дето духа...
И клати си тензуха...
Изнасяха концерти!
И правеха оферти –
на крачка от градчето.
Реката. И тепето...
Живееха във къщи
от папрати могъщи,
сред камъни и тръни,
макар – едни и същи..
Защото край тепето,
далече от градчето –
подпираха Балкана!
Земята! И Небето!