Serendepity
9 el resultado
Остави се да я води сърцето. То биеше влюбено, носталгично и виновно. Преди 15 години на една пейка в този парк Той я целуна за първи път. Тогава се беше сгушила в треперещата му прегръдка. Не, не беше студено, просто душите им бяха правели любов много преди телата да се срещнат… После забързаха към ...
  317 
***
Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещ ...
  948 
Говорим си всяка вечер, но ти искаш дълго писмо. Обичаш да ме четеш, интересни са ти мислите ми, или харесваш вълнението да видиш на екранчето, че имаш писмо от мен? А всъщност аз всяка вечер ти пиша писма…или си представям живота с един мъж…
И сега искам да ти разкажа за Него. Аз не знам как да го ...
  1156 
Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!
И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?
Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.
Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб ...
  660 
Не, не тръгвай, остани
в моите нощи и дни...
Само с теб сега
знам, че мога да летя...
Късна обич ни събра ...
  650 
" ... Една душа копнееща
за много повече от това,
което някой е решил, че заслужава..."
Ако си спомня
дали ще намеря ...
  1159 
Нощта съблича душите ни...
Денят ги облича отново...
Нощта реди красива слова...
Денят ги поставя на съмнения...
В нощта луната чертае пътя... ...
  1505 
Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...
  2090 
Пътуваше към поредната среща. В последния момент ù казаха, че трябва да присъства на един семинар. И тя го прие като знак на съдбата. Нямаше време за диети и за привеждане в идеален вид. Отиваше такава, каквато е. Знаеше какво я очаква и въпреки това всеки път се надяваше да бъде по-различно. Три го ...
  1718 
Propuestas
: ??:??