30 jul 2012, 9:47

Невъзможност...

1.9K 0 6

Нощта съблича душите ни...

Денят ги облича отново...

 

Нощта реди красива слова...

Денят ги поставя на съмнения...

 

В нощта луната чертае пътя...

В деня слънцето заслепява изхода...

 

Нощта се изпълва с романтика...

Денят я убива безжалостно...

 

Нощта ражда надежда...

Денят е напоен

с безнадежна невъзможност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми как пишеш!Добре дошла при нас!
  • Благодаря Кати!
  • Нощта реди красива слова...
    Денят ги поставя на съмнения...

    Бих цитирала и целия стих дори...но все пак тази част ми допадна най-много
    Много истински стих
  • Нощта се изпълва с романтика...
    Денят я убива безжалостно.

    Добре казано,хареса ми много!Поздрав!
  • Благодаря на всички, които се отбивате тук и се вълнувате заедно с мен!Радвате ме защото за човек, който борави по-добре с числата отколкото с думите,вашите усмивки усмихват и мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...