30 jul 2012, 9:47

Невъзможност...

1.9K 0 6

Нощта съблича душите ни...

Денят ги облича отново...

 

Нощта реди красива слова...

Денят ги поставя на съмнения...

 

В нощта луната чертае пътя...

В деня слънцето заслепява изхода...

 

Нощта се изпълва с романтика...

Денят я убива безжалостно...

 

Нощта ражда надежда...

Денят е напоен

с безнадежна невъзможност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми как пишеш!Добре дошла при нас!
  • Благодаря Кати!
  • Нощта реди красива слова...
    Денят ги поставя на съмнения...

    Бих цитирала и целия стих дори...но все пак тази част ми допадна най-много
    Много истински стих
  • Нощта се изпълва с романтика...
    Денят я убива безжалостно.

    Добре казано,хареса ми много!Поздрав!
  • Благодаря на всички, които се отбивате тук и се вълнувате заедно с мен!Радвате ме защото за човек, който борави по-добре с числата отколкото с думите,вашите усмивки усмихват и мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....