Дъждът отново потапя ме в самота,
но отнякъде пристигна тя...
Носеше се във въздуха съвсем сама,
... имашe приказни крила.
Аз повдигнах глава нагоре и я видях над мен, ...
Отново сам е той под нощното небе
и пише стихове за забравени крале,
за митични битки и безкрайни войни,
за своите желания и несбъднати мечти.
Там стои той сам във сянката на нощта ...
Продължавам да вървя по пустата земя
продължавам да вървя с наведена глава
Облаци мрачни са надвиснали над мен
продадох си душата за да бъда с теб за ден
Но слънцето залезе част от мен умря ...
Дъждът пада по покварената земя
гората е портал към който аз вървя
Аз съм единственият спасител жив
мога да възкреся всеки спомен сив
Ангел без душа съм без криле ...
Тя беше сама и чакаше под водопада.
Тя беше твърде красива, за да иде в ада.
Прегърнах я аз, стояхме така до зори.
Аз заличих нейните нежни сълзи.
Тя беше щастлива само за миг, ...
