4 ago 2009, 1:12

За теб

  Poesía
745 0 0

Продължавам да вървя по пустата земя
продължавам да вървя с наведена глава
Облаци мрачни са надвиснали над мен
продадох си душата за да бъда с теб за ден

 

Но слънцето залезе част от мен умря
пълен мрак обзе моята полумъртва душа
Сякаш съм призрак бродещ по улица тъмна
бих дал всичко  само да те върна

 

Луната за пореден път уби моя сладък ден
а ти  все бягаш по далеч от мен
Аз разкъсах своите дрехи и скочих във реката
намерих си смъртта но и любовта на самотата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алистър Кроули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...