zelenaradost
510 el resultado
Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...
  240 
Пролетно ми е сърцето,
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...
  191 
Дъжд вали и ме унася,
капе дъжд и е прекрасен,
нищо, че студено капе,
пролетен е и не хапе.
Дъжд вали, расте, не спира, ...
  221 
Сняг се сипе като песен,
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...
  263 
Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг ...
  301 
Копнеж, любов и чувството се вие
като спирала от възторжен ток
и вътре във спиралата сме ние,
небето близо е, и близо Бог.
Къде ли сме, кога, летим, не знаем, ...
  253 
Аз защо ли така те обичам,
но не знам и за мене е тайна
щом те видя, към тебе потичам,
щом река съм безспир всеодайна.
Който иска да търси причини, ...
  269 
Обичам те, това е нежна дума,
която в мен разлива влюбен блясък,
животът ми без теб расте безумен
и само в тебе сме море и пясък,
и само в тебе сме море и суша, ...
  221 
Обичам те, това е чисто, нежно,
красиво чувство, къдрава поема,
мигът копнеж разлива до безбрежност
и с изгревът в очите ти поемам
навътре в най-щастливата надежда, ...
  206 
Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...
  213 
Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек ...
  281 
От всички най-обичани поети,
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...
  244 
Ухае ми на пролет. На зелено.
На малки, свидни, нежни чудеса.
Вкусът на слънце капе неизменен.
Разцъфнали дърветата блестят.
Усещам приказната атмосфера, ...
  207 
Най-къдравото вдъхновение
към мен възторжено лети,
стремеж без капчица съмнение
и в който ме посрещаш ти.
Най-влюбеното ти копнение ...
  243 
Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...
  252 
Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
  255 
Какво е миг - лети, лети в безкрая -
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...
  370 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  265 
Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
  268 
Това е слънчева импресия,
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
  232 
Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
  255 
Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
  220 
Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
  271 
Колко гнет
в този нет,
скъп товар
като дар,
гълтай, екс, ...
  256 
Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...
  282 
Морето е молитва,
а сините вълни
щастлив възторг изпитват,
в мен, Боже, остани,
и нека бъда вяра, ...
  229 
Годината да е щастлива,
с красиви, смели рамене,
детето в нас да е игриво
до смях, до искрено поне.
И здравето да ни обича, ...
  207 
Снегът е вяра
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...
  226 
Защото не умира, а се ражда
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно, ...
  289 
Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...
  251 
Сърцето плува - влюбен порив
в най-нежния възторжен миг
и зимата ще се отвори,
през преспи сняг до слънчев вик,
и зимата ще заприлича ...
  271 
Дъждът вали – бял, тих, смирен –
предколедната ни утеха
и е за мен, за теб, за мен,
за теб и капките ни взеха
във свойте волни ширини, ...
  270 
Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...
  252 
Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...
  260 
Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...
  270 
Обичам те до слънчево сияние,
обичам те до сбъдната мечта,
обичам те до тихо съзерцание,
обичам те и в миг до теб летя.
Обичам те до морско вдъхновение, ...
  331 
Дъждовно утро с ноемврийски порив
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
  290 
Есента своя мир ми донесе,
без да иска в замяна, какво
и защото е влюбена есен,
как празнува във всяко дърво,
как безкрайно, щастливо рисува, ...
  292 
Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...
  294 
Най-есенното чувство в мен полита
и търси нежния ти лик,
къде си къдрава любов, не питам,
открила тайния език,
в очите ти от влюбени вселени ...
  326 
Propuestas
: ??:??