zelenaradost
435 el resultado
Красива, чиста, пролетна вода,
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...
  192 
Животът с погледи излишни,
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...
  164 
Светът – фалшив, с помада,
но "вечерта е млада",
луната – неизвестна,
помадата – нечестна,
но вечерта красива ...
  231 
Животът е като пиеса,
куп режисьори все с намеса,
но най-отгоре е Твореца,
душата е като щуреца,
в божествения полъх свири, ...
  211 
Пролетно зелено
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...
  429 
Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
  235 
България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...
  370 
Животът е бодли в разлята проза
насред разместения ренесанс,
поезията в неуморна доза
ми търси изход и предлага шанс
от стих да си направя орхидея ...
  286 
Бездарното е популярно,
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче, ...
  160 
Властта като огнище
за кървави мечти,
в душата духа нищо,
суетно как блести
и как доокрилява, ...
  200 
Любов от други измерения,
щастливо чисто намерение
на две души отвъд причините,
открили смисъл, без да стине той.
А смисълът усеща, влюбен е, ...
  258 
Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...
  216 
Как изгряват в план след плана,
но обърнат е Монблана
и върхът е криво дъно
в нищетата ще потъне
без задръжки, без предели, ...
  175 
Как да пиша лесно днес, когато
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...
  239 
Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...
  679 
Понеделник, значи днес,
даже гледам с интерес,
но работния процес
ще е смесен с много стрес.
Но на стреса пък напук ...
  217 
Не е зима, нито лято,
не е пролет, нито есен.
Кой сезон е? Непонятен.
Май че е сезона смесен.
Смесен като много чувства, ...
  260 
Весели снежинки чакам,
зимата безснежна плака,
иска си снега обратно,
не веднъж, а моногократно.
Чакам си снежинки, моля, ...
  499 
Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен, ...
  632  13 
Щастливо ми е. Слънчево и кротко.
Обичана, обичам с ведър дух.
И слята с твойта влюбена походка
в най-тихото живея и го чух.
Ухае ми на вяра и надежда, ...
  272 
Защото те обичам без причина
или причината е тъй потайна.
Защото спря при мен, не ме отмина,
посрещна ме с любов тъй всеодайна.
Защото любовта ни е щастлива ...
  616 
Ние сме щастливо море.
Моите и твоите вълни се сливат.
Щом до теб с любов се допре
сърцето ми, твоето сърце открива.
Ние сме щастливо море. ...
  300 
Мога през сняг да обичам.
Мога през сняг да летя.
Твоето снежно момиче
капе сняг в любовта.
Чакаш ме толкова снежен. ...
  243 
Снежна нежност ще открием,
бялото лети в екстаз,
сред студа вървим си ние,
аз съм ти, а ти си аз.
Зимно време, но горещо, ...
  385 
Странно е да се мълчи,
но когато се обича,
взряна в твоите очи,
шепнеш ми: Към мене тичай!
Тичам, тичаш. Пръв е кой? ...
  279 
На Ники
С коледните светлини
на пуловера си грееш,
с него много подрани
да мечтаеш, ще посмееш, ...
  228 
За мене си любима книга
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...
  617 
Мъжете малко като този –
от слънце и луна роден.
И нужни ли са ми прогнози?
Кога, доколко, накъде?
Без тях вървя в копнежа влюбен, ...
  200 
Мечтан ли си? Реален ли? Не знам...
За мене си вълшебната Сезам.
И щом погледна в твоите очи...
Обичам те... Обичаш ме...Личи.
Какво очаквам? Как да го реша? ...
  230 
Балотажът ще покаже
пак поредните лъжи.
Дясно ляво ли ще смаже,
ляво ли ще натежи?
Ляво, дясно, но е ясно, ...
  642 
Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
  259 
От всяка твоя дума мълчалива,
която грее и попива в мене,
прашец събирам, за да полетя.
Дали съм пеперуда, но щастлива,
душата ми сияе, а не стене ...
  239 
Дали бях аз, дали ме ти догони,
дали случаен беше този час?
Сърцето ти е пълно с вихрогони.
Те носят мен и теб, те носят нас.
Летим в безкрайност от любовни думи ...
  268 
Красиво е, в очите ти се случва,
какво ли е, дали ще го науча,
лети към мен любовната надежда,
едва, едва към мене тя поглежда.
Едва-едва напъпва, постепенно, ...
  291 
България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
  301 
Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...
  258 
Есенно ветрило
с грейнали листа.
Време капе мило
слънце в утринта.
Топло е и ведро ...
  224 
Тихо е. Гората – цветна.
Всичките листа блестят.
Есен с кротка мимолетност
си събрала цвят до цвят.
Грее до златисто, рижо, ...
  540 
Есен – цветна съвършеност,
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...
  206 
Морски влюбени куплети
пак на сушата редя,
вътре е морето, свети
с розовата резеда.
Изгрев в розово ми свири ...
  196 
Propuestas
: ??:??