zelenaradost
505 el resultado
Лъчите пишат топъл слънчев стих.
Небето жадно чака всяка буква.
Чета го в изгрева – щастлив и тих.
Усещам как отвътре се разпуква,
разцъфва, грейва, капе светлина. ...
  520 
Не ден, а сякаш синьо чудо грее –
златисто, неочакано, красиво,
не ден, любим подарък чудодеен
пред погледа учуден се разкрива.
Цъфтят минути с прилив ароматен ...
  340 
Прихва, прелестно понася
песен, плуваща в потока,
пойно пее и приглася
патос с пролетна посока.
Първо птички полетяха, ...
  327 
Бяло облаче надежда
носи ми отгоре,
смее се и ме поглежда –
бял, небесен порив.
Гледам го и аз, защото ...
  306 
Възкръсна Бог! Погледнах към небето –
дъждовно вчера, днес е слънчев смях.
С възторг душа и тяло – леки светят.
И няма смърт! Помръкна всеки грях!
Празнува, слави Те вселена цяла! ...
  401 
Пролетно и чисто
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...
  339 
Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...
  883  13 
Щастието безгранично
крие се сърцето. Лично
щастието ни намира,
ние, то ли ни избира,
знаем ли, не знаем ние... ...
  772 
Слънцето разтваря книжка,
лъч по лъч чета,
миг след миг, в цъфтяща нишка
вае пролетта.
Вятър гали по крилата ...
  719  12 
Чуя ли петел да пее,
утро щом поруменее,
бързо скачам от леглото,
нямам време днес, защото
хуквам, пълен съм с въпроси, ...
  891  25 
Уча се и ще проходя,
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета, ...
  865 
Дребното, елементарно
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
  474 
Искам свеж пораснал юни
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...
  479 
Дъждовната поезия не спира
талазите си леко да реди.
Най-пролетния стих си го избирам
в сърцето триумфално да седи.
В деня се разполага интересна, ...
  355 
Мартенски сняг – неочакван и късен,
зимата иска да върне назад,
без да ме пита, снежинките ръси
с бял, заскрежен от студа, водопад.
Нямам въпроси, снегът ми харесва, ...
  345 
Сърцето като слънце ще изгрее,
а слънцето като сърце ще свети,
щом в пролет синьото небе прелее,
щом пролет плисне цветните куплети.
Зелена радостта ще се завърне, ...
  423 
А слънцето изгря чак до тавана
и в стаята ми светло, топло стана,
и пролет е, навярно се завърна,
прозорецът отворих, и я зърнах,
навътре и навън как зеленее, ...
  356 
Каква война? Нима войните спират?
Коя война? От всичките поредни.
Невинни под краката ѝ умират.
И молим се дано да е последна.
А вяра в Бога? Кой ли я поглежда? ...
  1097 
Какво ти слънце, то е жълта песен,
по цялото небе се е разляла.
Денят е зимен, топло интересен.
Подобно кораб сред лъчите плава.
Жадувам зимна пролет да наднича ...
  417 
на В. Фр.
Поезията пее като вино,
а виното се лее като стих,
любов ли е през зима, ако мина
с най-пролетния миг – щастлив и тих. ...
  822  17 
Любов като от снежната пързалка –
щастлива, очарована и малка.
В снежеца, от студа порозовяла,
полепена в снежинки, чисто бяла.
Ухае ми на скромно и на чисто, ...
  1015  17 
Цъфнал снегът и сияе.
Бялото – тихо и кротко.
Зима с лъчи си играе.
С лека блажена походка
чувство пътека си прави. ...
  543 
Денят се смее в следдъждовна зима,
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.
И чувството, открило стих и рима ...
  363  10 
Ухае на роса и радост в бяло,
глухарче колелото си върти –
сребристо парашутче, замечтало
към слънцето с любов да полети.
А капките вода са с ореоли, ...
  607  15 
Денят се ражда с мека зимна кожа,
ухае на канела и гевреци,
снегът е като пухкава възможност
за радости сред снежните човеци.
От зима правя малка топка снежна ...
  393  12 
Мъглата сиви кубчета подрежда,
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам ...
  605  16 
Тъй слънчево си, топло, лятно,
море – щастлива необятност
и стих с вълни в сърцето пишеш,
и морска свобода ще дишам,
и морска свобода ще пия, ...
  2482  10 
Безос иска вечна младост,
че годинките растат
и живот да му се пада,
без да види, вкуси смърт.
Учени с глави големи, ...
  380 
Капе захар снежна, после се топи.
Радост белодрешна вътре в мен попи.
Бяла е земята в лек изящен студ.
Пада Снежко, пада – прелестен и луд.
Иска да го хване рошаво врабче, ...
  352 
Изгрев розови мъниста
пръска по небето.
Бризът лек вълни прелиства
с пръстите си летни.
Утрин в роклята златиста ...
  337 
Денят е с вкус на януари,
със снежнослънчев аромат,
но летен пясък още пари
под стъпки светещи назад.
Снежинките ще ме разчувстват ...
  466 
Терорът в Австрия се пише,
на робство ново май мирише.
Терорът в Австрия започва
на стара благодатна почва.
Без ваксинация си чупка ...
  483 
Не е мъгла, а малко сиво куче,
оглежда се и чака обич сякаш,
от слънчев лъч се учи как се суче,
без мляко, сух е, в мрака после кляка.
Самотно е и сякаш чака някой, ...
  346 
Наигра се Февруари,
с лед прозорците нашари,
нови студове стовари,
изпревари Януари.
Но децата ги обича, ...
  813  13 
Зелен, студа разпукващ, ритъм
забързва под снега заспал,
кокичетата ще попитам
кога е пролетния бал.
Южнякът щом ми проговори ...
  858  20 
Тревата грее със зелени струни
и лъч лъка е, а денят си свири,
и пролет слиза, за да ме целуне,
росата пръска утринни сапфири.
Играят цветни чувства ръченица ...
  325 
Утрото криле разпери,
слънцето блести, катери
зимния си небосвод
и разтваря снежни двери
времето, студът се пери ...
  864  19 
Небето – птица с перушина синя
разпява слънчевите зимни ноти,
студът си спи, снегът ми се размина
с обувки розови, не черни боти.
Усещам вкус на зимна мимолетност, ...
  818  12 
Разпръсква слънце януари
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...
  1195 
С бели миди в шепа се оглеждам
за море от лято, не от сняг,
слънце във вълни като одежди
и мечтите – весел розов влак.
Вън се сипе снежна надпревара ...
  339 
Propuestas
: ??:??