За доброто

Какво ли исках днес да ви разкажа?

И как да го започна, не, не знам.

Доброто искат много да го смажат.

Но то от памтивека си е там.

При Бога и от него се раздава,

когато е в сърцето, как гори.

Любов ли е, тя не поиска слава,

признание, не търси, не, дори

какво е сторила, за кой, не помни,

забравила е и твори навред,

пред нея злото вие вероломно,

безсилно пред божествения ред.

И как да сме добри, и колко можем,

а мярката ни - вярата ни в Бог,

превърнем ли живота в химн възторжен,

макар че страдаме, с молитвен скок

преминем ли горчиви одисеи,

и не забравим ближния до нас,

творим добро, и в любовта сме, в нея,

и славим Бога всеки ден и час.