Ирен, Ирен ...
В този стих е цялата ми душа. Някогашна, моментна, случила се .... А ти си я хванала и така по майчински нежно си я положила върху паното...С оптимистичната, новичка чергичка, с химеричните й криле, сърцето, раненото и някак нескопосано превързано... И заглавието така, както дори и аз нямах смелостта да напиша...
Трудно ми е да коментирам всички детайли, но знам едно. Че по-скъп подарък отдавна, много отдавна не бях получавала.
И другото, че никога няма да спра да се вълнувам от този колаж.
Ами...май повече не мога да кажа ❤
Не зная какво е живот, но май го обичам!
🇧🇬
Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга.
И чувство за хумор, най-главното! ...