На прага на пролетта съм радостна като пробуждащата се за уханен и цветен живот природа да ви приветствам с новото ни поетично Предизвикателство, зададено от Jackie151 (Антоанета Иванова), която ми е написала толкова изчерпателни думи, че моите са напълно излишни:

С оглед на объркващите събития и сигнали в света, заявявам своето виждане – Законът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. Някои го наричат „закон на възмездие“. Според този закон, кой каквото мисли и чувства, един ден ще се върне към него. Както постъпва човек към другите, така ще постъпват и към него. Всички хора са опитали и опитват този закон. Законът на възмездието е необходим, тъй като той изобличава хората. В живота съществува закон на възмездие - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Всяко възмездие идва точно на време. Няма народ, който да е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие. А вие какво мислите по въпроса? Темата е – „Колелата на справедливостта мелят бавно, но смилат ситно.“ – Сун Дзъ.

Подкрепям! И точно както е неизменен кръговратът на сезоните, така и всичко се завърта и връща при човек - при "живите" - възкръсва пролетта, а при "безжизнените" - зима след зима, след зима...

Желая ви успех!