Пурпурна страст

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,  
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!  
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,  
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!  

Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси —  
в ширината мъждеят бродещи лъчи горещи.  
Сияеш с йероглифи в живописна стена, криейки лудостта —  
скиташ се като животно с евтина цена.  

С милите си очи омайваш нощем, като любовна жрица!  
С устни, свити като розово листче, с накит от мъниста,  
тихо пристъпваш като свирепа вълчица,  
скрита от тревисти хълмове в мъгла обемиста!  

Със шия в есенни премени, непорочна на външен вид —  
носиш обеци с червени рубини и с поглед мразовит.  
Искаш да избягаш, по розовите ти бузи се стича сълза —  
неподвижна приканваш да те вкуся като грозд в лоза.  

Устните ти са омайни реки, алени щрихи небесни,  
и ми носят блян да отпивам от водите им пресни!  
Със радушно сърце ме зовеш с плода ти да се напия,  
в нощния живот обрулена правиш своята любовна магия!  

Чертаеш приказни водопади, в зората горящи —  
дружиш с разбойници и с царе вонящи.  
Теб те не разбират, и никой не ще те спаси —  
душата си продаваш, тласкаш се в яма от лъжи.  

Тикаш посетителите си към безумство,  
вцепеняваш тяхната същност, всяко тяхно чувство.  
Решена си да пленяваш, без да се венчаваш,  
вечно си принудена и в бунтарството си изгубена!