12 mar 2025, 6:28

Неразбиране

443 0 0

Нима съм очаквала да се случи чудо,

да се събудя и да видя, че положението

докато сън съм сънувала е вече друго

и чист да е, като при сътворението

човекът, и зло да не вилнее като лудо?

 

Греховете земни винаги се плащат,

ако не тука на земята, то оттатък.

Престъпниците, че не ги хващат

закони човешки, това е недостатък,

ненаказани те нивга не остават.

 

Милостта от Бога как да изпросим,

вкупом заедно за всичките ни тежки

грехове, заради тях ние да се държим

трябва наистина смело и по мъжки,

и без да хленчим кръста си да носим.

 

Неразбиране за духа на страданието

и кръста вечен битува още от Адам.

Не откриваме и смисъл в упованието,

и как съществуваме наистина не знам,

без да потърсиме пътя на спасението?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...