Desafio (Concurso):
Зимата през моя поглед
Здравейте поети с очароващи куплети!
Тази година зимата в природата се настани по- рано. (Нищо ново ;) ) До нейният край има цели 3 месеца, тъй че, ако администрацията и шефа на сайта разрешат, всеки от нас би могъл да я изживее в мислите си и да я опише в стиховете си просторно - без да бъде поставен в рамка на строго определена тема.
Нека този път стихотворението да не е "ЗА ДЕЦА", а ако е политическо - да спазим добрия тон.
( Стиховете да не са публикувани до този момент в сайта ).
С дълбоко уважение към основателите на прекрасния сайт и към всички творци в него!
Весели Коледни и Новогодишни празници на участниците в сайта!
Литатру
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Clasificación
Сълзи - на снежни кристали.
Вятър - решил да ме има.
Прелюдия и олтари...
Вяра - в безоблачен делник. ...
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
сред ясли, слама, тор и скотска миризма,
от бутилка вино, хлебец, няколко яйца,
се пръкна образът божествен в човешката глава.
Ще прилича той на мен! Ще ми помага в самота. ...
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам ...
всяко годишно време
една любовта
***
една ...
и по клоните на дърветата полягва страстно.
Въздиша и вещае нощен бял разкош
и обвива всичко в бяло изящно.
Снежните фиести днес са желан гост ...
зимата за мен нощес,
без да знае, че вече съм заспала
в дантела, извезани с конец.
За бели страсти се бе размечтала ...
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.
Приказките отново от тях са подети ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
