.....
Осъзнавате ли, че чак когато дойде краят, разбираме всъщност какво са означавали за нас хората, които сме изгубили за съжаление безвъзвратно. Чак тогава осъзнаваме грешките си, делата или думите, които сме могли да спестим, но сме казали в момент на ярост.
Идва моментът, в който се чудим дали въобще някога отново ще ни се даде шанс да върнем загубеното.
Хората са си го казали: ГРЕШКА СЕ ПРОЩАВА МАКСИМУМ 3 ПЪТИ и след това вече нямаш силата да простиш, а и в повечето случаи, нямаш силата да поискаш поредна прошка.
А всъщност не сте ли се замисляли дали, когато ние простим ни се отдава шанс автоматично и на нас да ни бъде простено, дали едното не става за сметка на другото...
Но все пак ние сме хора и всеки знае, че няма безгрешни същества...
© Бубето Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
благодаря ви :D
-
Много истинско есе! Страхотно е!!!
Поздрав миличка!
Ах, няма съвършени хора...но с прошката не трябва да се прекалява, всичко си има граници!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
