Nov 19, 2007, 4:41 PM

.....

  Essays » Others
2K 0 2

Осъзнавате ли, че чак когато дойде краят, разбираме всъщност какво са означавали за нас хората, които сме изгубили за съжаление безвъзвратно. Чак тогава осъзнаваме грешките си, делата или думите, които сме могли да спестим, но сме казали в момент на ярост.

Идва моментът, в който се чудим дали въобще някога отново ще ни се даде шанс да върнем загубеното.

Хората са си го казали: ГРЕШКА СЕ ПРОЩАВА МАКСИМУМ 3 ПЪТИ и след това вече нямаш силата да простиш, а и в повечето случаи, нямаш силата да поискаш поредна прошка.

А всъщност не сте ли се замисляли дали, когато ние простим ни се отдава шанс автоматично и на нас да ни бъде простено, дали едното не става за сметка на другото...

Но все пак ние сме хора и всеки знае, че няма безгрешни същества...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бубето All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ви :D

  • Много истинско есе! Страхотно е!!!
    Поздрав миличка!
    Ах, няма съвършени хора...но с прошката не трябва да се прекалява, всичко си има граници!

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...