Поредна вечер стоя и не зная какво да пиша. Минават хиляди мисли през ума ми. Почвам да пиша за нещо, но мисълта ми секва - сякаш изгаря като листче хартия, а пепелта се губи във вятъра. Умът ми остава празен за миг. Изведнъж отново се струпват хиляди мисли, но не мога да задържа нито една.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ради Недкова Todos los derechos reservados
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
tianna
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
