Поредна вечер стоя и не зная какво да пиша. Минават хиляди мисли през ума ми. Почвам да пиша за нещо, но мисълта ми секва - сякаш изгаря като листче хартия, а пепелта се губи във вятъра. Умът ми остава празен за миг. Изведнъж отново се струпват хиляди мисли, но не мога да задържа нито една.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Недкова Всички права запазени
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
tianna
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
