Слънцето отново изгря и аз, както винаги му се наслаждавах, но нещо в душата ми тежеше. Неизлечима болка ме изпълвше, защото теб вече те няма и никога не ще те видя отново.
В този миг реших, че ще отида там, където ходехме с теб, за да мечтаем и да правим планове за бъдещето. Колко щастливи бяхме тогава, а сега толкова много ми липсваш! Липсват ми минутите, прекарани с теб, топлите ти прегръдки и нежните целувки. Липсва ми всичко, което изгубих само за секунди.
Сядам на скалата, където преди няколко дни стояхме двамата, но днес теб вече те няма. Лицето ми се мокри, защото очите ми се превърнаха в непресъхващ извор. Оглеждам се и виждам, че не само аз тъжа за теб, а всичко, което ме заобикаля. Слънцето се бе скрило, небето ронеше капки, морето сърдито бучеше, морските вълни се издигаха високо, като че ли искаха да те докоснат - там, на небето - а скалите под мен скимтяха от болка по изгубения приятел. Тогава разбрах, че не само на мен ми липсваше, а на всичко, което някога си докосвал.
...