Ако
Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсваха: две ноти: обичам те.
Ако бях художник, щях да нарисувам страшната буря, която разкъсва душите ни - сега, когато те няма. Но какво е буря без слънчев лъч след това? Но аз няма да нарисувам това ярко кълбо на надеждата, защото то не се вмества в нашата малка рисунка. Рамката и е твърде малка , за да побере слънчев ден след опустошителна буря; прекалено крехка да издържи щастието между теб и мен. Черната рамка на тази картина би била в неестествен контраст с общия фон, ако се усмихваме от нея.
Ако можех, бих изтанцувала краткия ни танц. Но той е прекалено сложен, дори за мен. Животът е сложен. Трудна за разбиране е и твоята любов. Важното е, че за мен Тя има смисъл. Какво от това, че другите не разбират моя танц?
Ако бях поет, бих ти посветила много стихове. Но аз не мога да изразя чувствата си в рими. Пък и ти нищо не разбираш от поезия, както не разбра и самата мен. А може би не си опитал? Ти дори не разбра, че ти отдадох сърцето си, че предадох душата си, себе си.
Но...ако бях...а аз не съм, дори да искам. Аз съм това, което съм, просто човек. И за това ми стига да се сгуша в тялото ти, да почувствам топлината ти, да се вслушам в биенето на сърцето ти. Това би ме накарало да почувствам, че отново живея, а не че просто съществувам и линея.
Но теб те няма...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димана Миткова Todos los derechos reservados
