Ако
Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсваха: две ноти: обичам те.
Ако бях художник, щях да нарисувам страшната буря, която разкъсва душите ни - сега, когато те няма. Но какво е буря без слънчев лъч след това? Но аз няма да нарисувам това ярко кълбо на надеждата, защото то не се вмества в нашата малка рисунка. Рамката и е твърде малка , за да побере слънчев ден след опустошителна буря; прекалено крехка да издържи щастието между теб и мен. Черната рамка на тази картина би била в неестествен контраст с общия фон, ако се усмихваме от нея.
Ако можех, бих изтанцувала краткия ни танц. Но той е прекалено сложен, дори за мен. Животът е сложен. Трудна за разбиране е и твоята любов. Важното е, че за мен Тя има смисъл. Какво от това, че другите не разбират моя танц?
Ако бях поет, бих ти посветила много стихове. Но аз не мога да изразя чувствата си в рими. Пък и ти нищо не разбираш от поезия, както не разбра и самата мен. А може би не си опитал? Ти дори не разбра, че ти отдадох сърцето си, че предадох душата си, себе си.
Но...ако бях...а аз не съм, дори да искам. Аз съм това, което съм, просто човек. И за това ми стига да се сгуша в тялото ти, да почувствам топлината ти, да се вслушам в биенето на сърцето ти. Това би ме накарало да почувствам, че отново живея, а не че просто съществувам и линея.
Но теб те няма...
© Димана Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво, неподправено, искрено...Липсваш ми - думи, заредени с вика на болката, другото лице на любовта. Времето лекува, той ще угасне в теб, няма да ти липсва, но ще остане това есе, което е силно, трогателно и вълнуващо.
-
Есето ти е изпълнено с емоция, няма значение дали е положителна или отрицателна! Важното е само, че това е истинско кратко есе, а не статия за вестник с научни факти и доказани съждения, както ни карат да пишем есетата си сега! Знаеш ли, че болката е може би най-силната емоция, точно затова творбата ти е толкова добра! Хубавото е, че изразяваш тази болка като твориш, а не разрушаваш живота си както правят повечето днес!
-
Много силно и искрено! Боли те като го четеш... Но помни, че винаги има надежда. Човек не трябва да се предава на сполетелите го нещастия, а винаги да търси поуката от тях, защото за всяко нещо си има причина и тя е една единствена - да израстнем духовно.
Извинявай за малката лекция
. Есето ти много ми хареса, но е наситено с много болка и примирение...а не бива да е така. Сигурна съм, че скоро ще намериш онзи, който би те оценил такава, каквато си и това ще те направи безкрайно щастлива. Пожелавам ти го от сърце!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е първото есе,свързано с любовта,което ми харесва!Не знам дали тук се крие примирие или просто много оптимизъм,но все пак аз виждам любовта такава каквато е-истинска!