Настроен враждебно, светът около нас не е онзи земен рай, в който всички искат да живеят. Липсата на възможност за изява на личностните мнения, умения и интереси ни затварят в един безцелен и еднообразен ад. Индивидуалните качества и разнообразните характери са скрити дълбоко в дебрите на изкуственото поведение. Нагласата да бъдем приети в тълпата и да получим честно и заслужено всички онези привилегировани личностноизравняващи права предопределят неестественото държание и порцелановото поведение, което показва различния.
Различността, породена от всекидневието, се явява сякаш отделяне от цялото общество и отричане от собствените достойнства. Различността не е винаги признак и предпоставка за самота, вглъбяване в собственото и чувството за уникалност спрямо всички останали.
Ако хората са еднакви, с едни желания, цели и намерения, глобализацията ще остане неподвижна и неважна, а социалният диалог ще се превърне в нечут монолог на едни празни души без собствено мнение и перспективи. Имен ...