Настроен враждебно, светът около нас не е онзи земен рай, в който всички искат да живеят. Липсата на възможност за изява на личностните мнения, умения и интереси ни затварят в един безцелен и еднообразен ад. Индивидуалните качества и разнообразните характери са скрити дълбоко в дебрите на изкуственото поведение. Нагласата да бъдем приети в тълпата и да получим честно и заслужено всички онези привилегировани личностноизравняващи права предопределят неестественото държание и порцелановото поведение, което показва различния.

            Различността, породена от всекидневието, се явява сякаш отделяне от цялото общество и отричане от собствените достойнства. Различността не е винаги признак и предпоставка за самота, вглъбяване в собственото и чувството за уникалност спрямо всички останали.

            Ако хората са еднакви, с едни желания, цели и намерения, глобализацията ще остане неподвижна и неважна, а социалният диалог ще се превърне в нечут монолог на едни празни души без собствено мнение и перспективи. Именно общите интереси, свързващи ни в ефективни и целенасочени групи, са наложилите се индивидуалистични мотиви да приобщаване към другите. А другите са хората с маски, чийто живот – маскарад е едно ежедневно еднообразно умиране.

            Различните, тези със собствено виждане на нещата, отделили се от останалите, сами си строят своя самотен и затворен свят, сами вървят към безкрайния път към края. Сякаш участници в черен поход към смъртта, индивидите са различни, пропадащи в бездънната пропаст между природата и обществото.

            Ако аз съм различният друг, нищо не би ме накарало да забравя и да реша да се освободя от оковите на общото. Няма нещо, което би ме подтикнало да избера самотата и забвението пред това да бъда част от останалите. Различността на всеки де дължи на индивидуалното мислене, собствения опит и умения, различното познаване на света. Но общността от личности се нуждае от такива уникални и различно мислещи хора, които да внасят разнообразие и нови идеи в групата.

            Различията между личностите са белег на промяна. Сякаш е настъпил дългоочакваният момент на раздяла с общото и еднакво мислене и поява на нови и непознати черти от характера, които ще обърнат тотално стрелките на времето.

            Ако всеки изяви своите способности и идеи, покаже различността и уникалността си спрямо другите, светът би станал по-приятно място за живеене. Наличието и непрестанното изникване на много разнообразни различия между хората разширяват кръга на желанията за промяна и в същото време затварят границите на възможностите.

            Обществото е групата от индивиди, в която всеки един трябва да се чувства удобно и на мястото си, да има шанс да покаже способностите си и да изкаже мнение. Отделянето от социума е едно своеобразно тръгване назад и вървене към упадък. Ако аз бях различният друг, не бих напуснал рамките на сигурния и защитен социум.