19 dic 2009, 14:48

Ако Бог беше един от нас

  Ensayos
1.9K 0 7
1 мин за четене


            Ако Бог беше един от нас, щеше да ни съди публично. Всеки да се изправи сред своите си и да отговаря. И няма да има скрито-покрито! Ще почне от най-младите, та до най-възрастните. Страх ме хваща като си помисля, че ще дойде и моят ред. Ще взема да се пременя, та поне по дрехите да приличам на светец. Мисля, че бялото е много подходящо за случая.
             Три години и идва моят ред... ами сега? Хората ме успокояват: "Спокойно, всичко ще отмине,  Бог има милост"!
Заставам пред  Господа... и Той:

          - Бая си се стъкнал!
            А аз... 
- Боже, при нас е така: "по дрехите те посрещат - по..." Щях да кажа ума, ама това беше преди доста време. Сега по дрехите те посрещат - по парите изпращат! Досрамя ме да го изрека и си замълчах. Всемогъщият явно ми прочете мислите и ме пита:
         - Защо се срамуваш? Ти, какво, да не презираш богатството?
           Мисля си... никога не съм бил заможен, как мога да презирам нещо, от което не съм вкусил. Да не взема да се оправдая като в поговорката: "видяла лисицата, че гроздето е високо и казала: "Кисело е!" Същевременно парите не са ли коренът на всички злини? По-точно жаждата за многото... Дали да не Му цитирам Лафонтен: "Мнозина презират богатството, малцина са склонни да го раздават!"

           Богатства, богатства, богатства - омръзна ми тая дума! На всеки това му в главата! Сигурно и затова е тук? Да провери кой какви ценности има. Ама, че съм!... Добре, че се усетих навреме! За въпроса имам предвид, то който трупал - трупал! Сега сме на съд и мърдане няма!
          Събирам смелост и отговарям:
       - За мен имането е духовността! Срамувам се от това, че живея в свят на консуматори, за които потребностите са първоинстинктни. Не презирам онова богатство, което е основано от добродетели на състрадание, честност и любов. И най-вече способността да бъде щедро раздавано! 
         Изслуша ме Бог и рече:
      - Не съм дошъл тук, за да издавам присъди, а на всекиму да прибавя добродетел, за да направя живота ви по-лек.
         Без да се замислям, изричам: 
      - Господи, мен награди с постоянство! Искам да съм постоянен в чувствата си, в любовта и стремежите си. Постоянството е основата на всички добродетели! 








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вещите, скъпите придобивки ни правят повече самотнии, обезлюдяват същността ни! За да понасяме живота, трябва да се вслушваме в словото Господне...
  • Богат човек е, този, който притежава способността да бъде щастлив, имайки и малко!
  • Богатството е там, където е сърцето ти, е казал Христос. Поздрави.
  • Хареса ми но малко са хората които не слагат на първо място парите...
  • Много ми хареса! Актуално и мъдро
    послание съдържа есето ти! (6+)
    ПОЗДРАВИ!

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...