Ако Бог беше един от нас
Ако Бог беше един от нас, щеше да ни съди публично. Всеки да се изправи сред своите си и да отговаря. И няма да има скрито-покрито! Ще почне от най-младите, та до най-възрастните. Страх ме хваща като си помисля, че ще дойде и моят ред. Ще взема да се пременя, та поне по дрехите да приличам на светец. Мисля, че бялото е много подходящо за случая.
Три години и идва моят ред... ами сега? Хората ме успокояват: "Спокойно, всичко ще отмине, Бог има милост"!
Заставам пред Господа... и Той:
- Бая си се стъкнал!
А аз...
- Боже, при нас е така: "по дрехите те посрещат - по..." Щях да кажа ума, ама това беше преди доста време. Сега по дрехите те посрещат - по парите изпращат! Досрамя ме да го изрека и си замълчах. Всемогъщият явно ми прочете мислите и ме пита:
- Защо се срамуваш? Ти, какво, да не презираш богатството?
Мисля си... никога не съм бил заможен, как мога да презирам нещо, от което не съм вкусил. Да не взема да се оправдая като в поговорката: "видяла лисицата, че гроздето е високо и казала: "Кисело е!" Същевременно парите не са ли коренът на всички злини? По-точно жаждата за многото... Дали да не Му цитирам Лафонтен: "Мнозина презират богатството, малцина са склонни да го раздават!"
Богатства, богатства, богатства - омръзна ми тая дума! На всеки това му в главата! Сигурно и затова е тук? Да провери кой какви ценности има. Ама, че съм!... Добре, че се усетих навреме! За въпроса имам предвид, то който трупал - трупал! Сега сме на съд и мърдане няма!
Събирам смелост и отговарям:
- За мен имането е духовността! Срамувам се от това, че живея в свят на консуматори, за които потребностите са първоинстинктни. Не презирам онова богатство, което е основано от добродетели на състрадание, честност и любов. И най-вече способността да бъде щедро раздавано!
Изслуша ме Бог и рече:
- Не съм дошъл тук, за да издавам присъди, а на всекиму да прибавя добродетел, за да направя живота ви по-лек.
Без да се замислям, изричам:
- Господи, мен награди с постоянство! Искам да съм постоянен в чувствата си, в любовта и стремежите си. Постоянството е основата на всички добродетели!
© Димитър Иванов All rights reserved.
