Ако Бог беше един от нас, щеше да ни съди публично. Всеки да се изправи сред своите си и да отговаря. И няма да има скрито-покрито! Ще почне от най-младите, та до най-възрастните. Страх ме хваща като си помисля, че ще дойде и моят ред. Ще взема да се пременя, та поне по дрехите да приличам на светец. Мисля, че бялото е много подходящо за случая.
Три години и идва моят ред... ами сега? Хората ме успокояват: "Спокойно, всичко ще отмине, Бог има милост"!
Заставам пред Господа... и Той:
- Бая си се стъкнал!
А аз...
- Боже, при нас е така: "по дрехите те посрещат - по..." Щях да кажа ума, ама това беше преди доста време. Сега по дрехите те посрещат - по парите изпращат! Досрамя ме да го изрека и си замълчах. Всемогъщият явно ми прочете мислите и ме пита:
- Защо се срамуваш? Ти, какво, да не презираш богатството?
Мисля си... никога не съм бил заможен, как мога да презирам нещо, от което не съм вкусил. Да не взема да се оправдая като в поговорката: "видяла лисицата, че гроздето е високо и каз ...