Ако знаех

Затворена съм в спомени. Събуждам се и лягам с тях... А Бъдещето ме очаква. Не знам готова ли съм да поема пътя напред. Сили имам, но не искам. Страх ме е от неизвестното, не знам ще се преборя ли...

Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам нужда от тласък към правилното решение. То е някъде там и ме очаква, но аз все не го намирам.

Страх ме е да погледна снимките. Те са пълни със спомени и КРЕЩЯТ. Викат ме обратно, но не знам заслужава ли си...

Попаднах в капана на страха. Сега съм като подплашен заек – не знам по кой път да поема, защото не знам какво ме очаква там.

Миналото и Бъдещето се бият за душата ми. Крия се в книгите и търся отговор, но уви спасение не намирам.

Сълзи нямам. Последните бяха пресолени от болка... Да можех да се раздвоя и да оставя част от мен там, а другата да я тласна към непознатото.

Да изчакам ли? Да търся ли? 

Ще търся отговор...