Затворена съм в спомени. Събуждам се и лягам с тях... А Бъдещето ме очаква. Не знам готова ли съм да поема пътя напред. Сили имам, но не искам. Страх ме е от неизвестното, не знам ще се преборя ли...
Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам нужда от тласък към правилното решение. То е някъде там и ме очаква, но аз все не го намирам.
Страх ме е да погледна снимките. Те са пълни със спомени и КРЕЩЯТ. Викат ме обратно, но не знам заслужава ли си...
Попаднах в капана на страха. Сега съм като подплашен заек – не знам по кой път да поема, защото не знам какво ме очаква там.
Миналото и Бъдещето се бият за душата ми. Крия се в книгите и търся отговор, но уви спасение не намирам.
Сълзи нямам. Последните бяха пресолени от болка... Да можех да се раздвоя и да оставя част от мен там, а другата да я тласна към непознатото.
Да изчакам ли? Да търся ли?
Ще търся отговор...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up