7.05.2014 г., 18:16

Ако знаех

1.8K 1 0

Затворена съм в спомени. Събуждам се и лягам с тях... А Бъдещето ме очаква. Не знам готова ли съм да поема пътя напред. Сили имам, но не искам. Страх ме е от неизвестното, не знам ще се преборя ли...

Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам нужда от тласък към правилното решение. То е някъде там и ме очаква, но аз все не го намирам.

Страх ме е да погледна снимките. Те са пълни със спомени и КРЕЩЯТ. Викат ме обратно, но не знам заслужава ли си...

Попаднах в капана на страха. Сега съм като подплашен заек – не знам по кой път да поема, защото не знам какво ме очаква там.

Миналото и Бъдещето се бият за душата ми. Крия се в книгите и търся отговор, но уви спасение не намирам.

Сълзи нямам. Последните бяха пресолени от болка... Да можех да се раздвоя и да оставя част от мен там, а другата да я тласна към непознатото.

Да изчакам ли? Да търся ли? 

Ще търся отговор...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...