Ама е готин животът. Пъстролик, шарения, та дрънка. Такива чудесии ти се случват, че чак забравяш да им чудиш. Случи ти се, например, да се влюбиш. Амур те плясне по главата и тя така олеква, че политаш в облаците, кеф ти бели, кеф ти розови, та и на червени сърчица, ако щеш. Сладко ти е, сладунесто, направо се размазваш като мармалад на филия. От оня, шипковия, дето се вари много часове, но става уникална вкусотия. Има и допълнителни екстри – омекват ти коленцата, пърха ти коремчето, започваш да пелтечиш или изобщо ти пресъхват гласните струнки. Физиологични такива, плътски странности, нещо като странични ефекти на главицата, която се рее в пухкавите висини и пет пари не дава за разни баналности и сиви земни неща, защото просто е над тях. Летиш си ти, пърхаш блажено, обаче майката природа си има своите закони, а родната планета притежава гравитация, т.е. материалните тела в даден момент падат на земята. Проста физика. И не само. И така, обектът, изстрелял те в твоето надземно щастие, ...