Ама е готин животът. Пъстролик, шарения, та дрънка. Такива чудесии ти се случват, че чак забравяш да им чудиш. Случи ти се, например, да се влюбиш. Амур те плясне по главата и тя така олеква, че политаш в облаците, кеф ти бели, кеф ти розови, та и на червени сърчица, ако щеш. Сладко ти е, сладунесто, направо се размазваш като мармалад на филия. От оня, шипковия, дето се вари много часове, но става уникална вкусотия. Има и допълнителни екстри – омекват ти коленцата, пърха ти коремчето, започваш да пелтечиш или изобщо ти пресъхват гласните струнки. Физиологични такива, плътски странности, нещо като странични ефекти на главицата, която се рее в пухкавите висини и пет пари не дава за разни баналности и сиви земни неща, защото просто е над тях. Летиш си ти, пърхаш блажено, обаче майката природа си има своите закони, а родната планета притежава гравитация, т.е. материалните тела в даден момент падат на земята. Проста физика. И не само. И така, обектът, изстрелял те в твоето надземно щастие, душицата, заради която са ти порасли крилцата, това прекрасно и безценно същество изведнъж изчезва. Изпарява се противно на всички физични закономерности. Ама нали казахме, че животът е чудесийка. Случват се и необяснимости. Оставаш сама, недоумяваш, миглите ти пърхат, обаче напълно закономерно и стремглаво политаш надолу. Така започваш да разбираш. Бавно, бавничко, обратнопропорционално на бързината, с която си се понесла към твърдата повърхност. С падането си разкъсваш облаците, потича дъжд, който не е нито бял, нито розов, нито на червени сърчица. Той е черен, леден и силно плющи навсякъде. Пробива те, замразява те и спира дъха ти. Болката лека полека изсушава сгърченото ти сърце. Продължаваш като робот от фантастичен филм, без грам мисъл и без частица емоция. Празна, тегловно безтегловна. След много време, което всъщност е относително понятие, проблясва първата мисъл: „Стига бе, какво имаше в господин Онзи, че така залетях?!?“ Дивиш се, чудиш се и се маеш, защото животът е чудесийка, та дрънка. А после, след неизвестно количество друго време, се влюбваш отново... И пак, и не само... Ама си е готин животът...