Основните теми, които засяга Аристотел в глава 3, са свързани с функциите на сетивата, сетивните органи, обекта, който е възприеман, и как помежду си те прехвърлят част от своите способности при възприемането на общи качества в наблюдавания обект. Първата подтема разглежда въпроса за съответствието между даден сетивен орган и рефлектиращото въздействие от обекта, който притежава качества, които съответстват на съответния орган. Тук се появява и тезата, че ние възприемаме всичко, което е качество на осезаемото, тъй като то съдържа в себе си предпоставката да бъде „хванато“ от възприемащия орган, но ако не уловим / усетим дадено възприятие, то причината ще е липсата на съответния сетивен орган, тъй като само благодарение на него, ние възприемаме даденото като осезаемо качество на дадено тяло.

Другият засегнат проблем или втората подтема е способността на даден сетивен орган да възприема отделни качества на възприемания обект, ако този орган се състои от елементите, от които е изграден обектът. Осезанието се спряга за основно сетиво, с което долавяме характеристики (външни) чрез допир. Ако възприемаме качества не чрез т.нар. допир или докосване, то ние възприемаме качества чрез други прости тела, като за пример са дадени въздух и водата (възприемаме ги с органи, които ги съдържат в устройството си).

Третата подтема въвежда идеята, че даден сетивен орган, изграден от 2 или повече елемента, съответно възприема 2 или повече сетивни качества. Това се доказва с примера, че обонятелният орган е съставен и от въздух, и от вода, следователно той ще възприема две качества, отговарящи на двата елемента.

Проблем се явява елементът огън, който или ще липсва в сетивните органи, или ще се намира във всички тях, тъй като топлината е основна предпоставка за възприемането на телата, предметите около нас, от което възниква противоречието, че нещо, което липсва в отделните места като единица, се възприема като единство в мнозинството органи. Оттук следва изводът, че основна съставка и характеристика на органа е съдържащите се в него въздух и вода, а не способност за саморефлексия (възприемане на осезаемото у субекта).

Следващата подтеза засяга идеята за възприемането на общите свойства на нещата не чрез отделен орган, а смесвайки способностите на различните видове органи. По този начин се постига единство, своеобразна хармония, при която всяко сетиво допринася към общото чрез съвпадението им в една крайна точка, при която получаваме информация за цялата характеристика на обекта.