Аз

  > Аз > ...

Когато бях малък смятах, че светът е голям. Сега съм голям и открих, че светът е малък, но си останах малък, от което светът не стана по-голям. Може би, като го напусна ще открия, че не съм съм го познавал, за да преценя, колко е голям. За съжаление измерването на голям и малък е най-лъжливото нещо, което човешкото съзнание е приело. Има и понятия, които не са измерими за човешкия мозък.

Спомням си мои познати, как ми казваха, че това е голямата им любов. Ами то не е смешно, то е пародийно... Нима можеш да кажеш, имах голяма любов, няколко малки и не знам, колко едва забележими любови. Сякаш си ги мерил на килограм или на милиметри, или... Тъпо е и това може да го каже единствено човек, който не е изпитал Любовта.

Същото се отнася и за Бог. Нима ще кажеш имах един голям бог, няколко средни и много мънички богове. Въпреки, че това е нещо реално от историята на човечеството.

Но да се върнем към заглавието. Тези знаци за по-голям и по-малък са свързани с аз-а ни и колкото е по-голямо това Аз, толкова накрая се стига до липсата на знака за по-малко. Така ставаме бог и обичаме единствено себе си. Независимо, че твърдим противното. Само човек влюбен в това аз, може да си измерва любовта или да си създава купчина богове, които сравнява със себе си.

Да, азът е много важен за материалното ни съществуване, но той не е мерна единица за никой, освен за теб самия.

Помислете си, колко от великите пълководци на човечеството са се обожествили и причината не е в друго, а в аза. Прочетете и вижте, колко велики поети и писатели, изливайки литературната си муза, след дни откриват, че обичат друга жена или мъж и отново политат фойерверки към небето. Е да, ама не, това си е просто един литературен повик на страстта им, на плътта им и това не е истинската Любов.

Същото се отнася за учените и философите, в която и да е насока... Накрая стигат до Бог, виждайки своето мерно нищожество.

О, да, знам че ще изскочат "големите" защитници на човешкото величие и ще ми говорят за 11,12,13... 20 струната теория или ще ми обяснят, как оня слон в Церн, който струва милиарди, поради запек е успял да изака една микроскопична частица, която я нарекоха "божествената частица", без да осъзнаят причината на Сътворението.

Ще ми кажете- Ама има много нищожни хорица, които си живеят тихо и скромно. Много ми се иска да можехме да влезем в главите им и да видите, че тяхното аз е също толкова голямо, приемайки че вселената и целият свят се върти около тях и за тях, защото те съществуват.

Наистина човечеството страда от тази болест на Аза и не може да прецени, че тя е тази, която ще го убие.