Всеки е сам на този свят - сам в несгодите си. Крием чувствата си от другите, за да не ги занимаваме с проблемите си, а после се оплакваме, че сме самотни. Искаш да намериш човека, който да е винаги готов да ти помогне, но...

   Огледай се! Не виждаш ли онзи старец, който стои до дървото, а сълзите падат по лицето му? Няма ли да отидеш, да го попиташ дали не се нуждае от помощ? Защо ли да се занимаваш, нали на теб ти е добре! Не е така. Грешиш! Върви и му подай ръка, а той, ако иска, да я поеме. Покажи, че си загрижен, а някой ден добрината ще ти се върне стократно. Старецът продължава да рони горчиви сълзи и те гледа с милостив поглед, който сякаш ти вика: "Ела! Бъди ми приятел! Сам съм, а самотата ме плаши. Ела!"

    Поглеждаш самотника из под вежди, без дори да те интересува как е. Грешката, която направи се заби като куршум в сърцето му и скъси живота му с няколко години. Вървиш си спокоен и щастлив и си мислиш, че си велик. Ако някой те запита на каква основа се гради самочувтвието ти, няма да  му отговориш, защото ще узнаеш горчивата истина. Тя най-накрая е изплувала на повърхността и е отворила очите ти. Ти не си оставил нищо добро след себе си, не си помогнал на  ближния си, когато е бил в беда, а благодарение на безчувствието и незаинтересуваността си, си го накарал да изгуби напълно вярата си, че ще дойде някой, който да му помогне да излезе от пропастта, в която е пропаднал.

   След време си осъзнал грешката си. Спомнил си си за клетия старец, стоящ тъжен и сам, молещ за помощ и сърцето ти се къса. Казваш си: "Боже, колко лошо постъпих", но вече е късно. Времето лети и никого не пита! Започваш да се чудиш, какво ли е станало с човека, но отговорът се е изгубил някъде в простора. Самообвиняваш се, съжаляваш, упрекваш се, но смисъл няма! Вече е твърде късно!

  В един мразовит зимен ден си останал сам. Студът пронизва тялото ти, а ти се молиш да дойде светлината в твоя ден. Един младеж се приближава към теб, поздравява те и ти подава палтото си. Вглежда се в тъжните ти сини очи, усмихва ти се и заминава. Точно в този момент, виждаш в това момче онова, което ти не си притежавал - добротата и уважението към останалите хора. Очите ти се пълнят със сълзи, които бавно започват да падат по бузите ти. "Е, нали ако направиш добро, с добро ще ти се отвърне" - си казваш. Но за други е важно да направиш добро, за да спиш спокойно. Тъгата те е съсипала. Затваряш очи и заспиваш, но сърцето ти е свито и те боли...

   Уважението  - съставна част от живота, което е необходимо, за да бъдеш щастлив с хората около себе си. Преди да се научиш да уважаваш другите, уважавай себе си!