Аз и другите
Всеки е сам на този свят - сам в несгодите си. Крием чувствата си от другите, за да не ги занимаваме с проблемите си, а после се оплакваме, че сме самотни. Искаш да намериш човека, който да е винаги готов да ти помогне, но...
Огледай се! Не виждаш ли онзи старец, който стои до дървото, а сълзите падат по лицето му? Няма ли да отидеш, да го попиташ дали не се нуждае от помощ? Защо ли да се занимаваш, нали на теб ти е добре! Не е така. Грешиш! Върви и му подай ръка, а той, ако иска, да я поеме. Покажи, че си загрижен, а някой ден добрината ще ти се върне стократно. Старецът продължава да рони горчиви сълзи и те гледа с милостив поглед, който сякаш ти вика: "Ела! Бъди ми приятел! Сам съм, а самотата ме плаши. Ела!"
Поглеждаш самотника из под вежди, без дори да те интересува как е. Грешката, която направи се заби като куршум в сърцето му и скъси живота му с няколко години. Вървиш си спокоен и щастлив и си мислиш, че си велик. Ако някой те запита на каква основа се гради самочувтвието ти, няма да му отговориш, защото ще узнаеш горчивата истина. Тя най-накрая е изплувала на повърхността и е отворила очите ти. Ти не си оставил нищо добро след себе си, не си помогнал на ближния си, когато е бил в беда, а благодарение на безчувствието и незаинтересуваността си, си го накарал да изгуби напълно вярата си, че ще дойде някой, който да му помогне да излезе от пропастта, в която е пропаднал.
След време си осъзнал грешката си. Спомнил си си за клетия старец, стоящ тъжен и сам, молещ за помощ и сърцето ти се къса. Казваш си: "Боже, колко лошо постъпих", но вече е късно. Времето лети и никого не пита! Започваш да се чудиш, какво ли е станало с човека, но отговорът се е изгубил някъде в простора. Самообвиняваш се, съжаляваш, упрекваш се, но смисъл няма! Вече е твърде късно!
В един мразовит зимен ден си останал сам. Студът пронизва тялото ти, а ти се молиш да дойде светлината в твоя ден. Един младеж се приближава към теб, поздравява те и ти подава палтото си. Вглежда се в тъжните ти сини очи, усмихва ти се и заминава. Точно в този момент, виждаш в това момче онова, което ти не си притежавал - добротата и уважението към останалите хора. Очите ти се пълнят със сълзи, които бавно започват да падат по бузите ти. "Е, нали ако направиш добро, с добро ще ти се отвърне" - си казваш. Но за други е важно да направиш добро, за да спиш спокойно. Тъгата те е съсипала. Затваряш очи и заспиваш, но сърцето ти е свито и те боли...
Уважението - съставна част от живота, което е необходимо, за да бъдеш щастлив с хората около себе си. Преди да се научиш да уважаваш другите, уважавай себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Банова Всички права запазени
