Аз и Ние
Толкова много време, спрямо човешкия живот! 29 години! 29 интересни години! Интересни е синоним на трудни, на грешни, на пропилени години! Поне, в нашия случай. Не граматически.
За пореден път народът е на по улиците. Гневен! Желаещ промяна! Ние, Народът, Суверенът, не сме доволни от живота си! Не сме доволни, защото не можем да си покрием нуждите, а те стават все по-скъпи! Не сме доволни от обидното, пенебрежително отношение на избраните към нас. Все пак, ние им плащаме, за да ни гарантират възможно на-висок жизнен стандарт, спокойствие и предвидимост във финансов и обществен план. Вместо това ножицата бедни богати е прекалено, твърде прекалено отворена, има твърде много хора, изпаднали от обществото, твърде много хора, отказващи да се впишат в него и да си поемат отговорностите. Твърде много публични средства незнайно как станаха частни. Твърде много насилие има по улиците, в малките населени места. По тези проблеми всички са съгласни. Търпението свърши! Хората, по-смелите, по ангажираните социално са на улиците. Блокират важни места от пътната мрежа. Но не са малко и тия, които искат да живеят ден за ден. Ако протестите успеят, ще е и за тях. Но да не им пречат! Те си имат лични планове! В тях няма протест! Той им пречи! И те влизат в конфликт с протестиращите, които са загърбили личните си планове и са излезли в студа, рискувайки да отнесат полицейска палка, арест, или да бъдат принудени да подпишат, че няма да пречат на другите да си живеят живота! И се изправят Аз срещу Ние! За пореден път! И аз имам въпроси. И към едните, и към другите. Към тези, които не искат да илизат от зоната си на комфорт... Когато някое решение ви засяга пряко и ви изкарва от релсите, искате ли останалите да ви подкрепят? Защо трябва да го направят, след като вие не просто отказвате подкрепа, а и ги осъждате? А,че ще ви се наложи да скочите съм сигурна! Такава е политиката у нас! Всичко за сметка на гражданите! Без значение дали те могат да понесат, или не! Към протестиращите... Прави сте! За всичко сте прави! Но! Представете си, че успеете! Вероятно ще успеете! А после? Рестарт! Пак същото! Защото на политическият терен са едни и същи! Нямаме механизъм за контрол върху решенията на Парламента, върху разхода на публичните средства, върху политиките за доходите, сигурността, образование, здравеопазване, социализиране на слабите, болните, правилното прилагане на законите... За това и вече няколко рестарта не водят до обществена промяна. Има някои личностни промени, но това не е важно за държавата. Една държава е толкова силна, колкото най-слабите ѝ граждани! Толкова богата и реализирана, колкото най- неспособните да се реализират! Не средно аритметично само на един показател! Оказва се, че България е много бедна, защото около 2 милиона живеят под линията на бедност макар средно аритметично средната заплата да е над хиляда лева! Гражданите са зле реализирани, защото, въпреки относително ниската безработица, около милион работят за 500-600 лева! Масовият пенсионер получава до 300 лева! В същото време, около 400 хиляди не искат да работят! Всички искат по-добър живот! Питам: как да го постигнем? Разполагаме с тия политици, които гледат на държавните ресурси като на баница, която трябва да изядат, този народ и тези проблеми! Питам: какво предлагат? Какви решения виждат?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
